Кръстът е бижу, което се носи години и рядко се сваля. Затова изборът е повече практичен, отколкото естетически: тегло, верижка и здравина на ухото.

Форми

Латинският кръст с удължено долно рамо е най-разпространен. Православният с наклонена долна греда е традиционен за България.

Има и разпятия с изображение — те са по-обемни и по-тежки, което има значение при ежедневно носене.

Размер и пропорция

Малкият кръст стои дискретно и не пречи. По-едрият се вижда, но изисква и по-здрава верижка.

Правило: дължината на кръста трябва да е съобразена с дебелината на верижката. Тежък кръст на тънко синджирче е гаранция за скъсване.

Ухото — най-важната част

Ухото е халката, през която минава верижката. То е и мястото, което се износва.

Търсете плътно и добре запоено ухо. Ако е от тънка тел или е само загънато, с времето се разтваря и кръстът се губи.

Верижката

За кръст изберете по-плътна плетка и здрава закопчалка. Дължината обикновено е с няколко сантиметра повече от обичайното, защото тежестта дърпа надолу.

Ако кръстът е за подарък и не знаете предпочитанията, купете кръста, а верижката оставете за после — така изборът остава на човека.

Материал

14 карата е практичният избор — по-твърдо и по-издръжливо. 18-каратовото има по-наситен цвят, но се драска по-лесно.

Среброто е добър вариант при по-едри модели, където златото би било скъпо, но потъмнява и иска почистване.

За кръщене

За бебе кръстчето обикновено се дава в кутия и се носи по-късно. Верижка около врата на бебе не е добра идея.

Гравюра с датата на кръщенето превръща стандартно кръстче в семейна вещ.

Грижа

Сваляйте кръста при спорт и сън — най-честите скъсвания стават именно тогава.

Проверявайте ухото и закопчалката веднъж на няколко месеца, като дръпнете леко.

Донесете го за преглед, ако усетите, че халката се е разтворила — запояването е бърза работа и струва малко.